Информацията по-долу е взета от брошурата „Да отгледаш деца билингви” (Raising Bilingual Children), написана от Антонела Соръс и Боб Лад през май 2004 и публикувана от ”The Linguistic Society of America” (http://www.lsadc.org, lsa@lsadc.org) и с позволението на издателската къща публикувана на сайта на Bilingualism Matters.
Sorace, A. and Ladd, D.R. 2004. Raising bilingual children. Series: Frequently Asked Questions, Linguistic Society of America.
Съществуват много причини, но двете най-чести са:
В първия случай и майката, и бащата могат да говорят собствения си език вкъщи когато говорят с децата (билингвистично семейство). Във втория случай родителите може би предпочитат да говорят собствения си език вкъщи, докато децата им имат нужда от другия, за да общуват извън дома (билингвистична ситуация). В този случай децата използват различен език в зависимост от обкръжението.
Казано накратко - не. Децата са изключително чувствителни към това как хората говорят. Дори когато слушат само един език, те много бързо научават разликите в начина, по който говорят мъжете и жените, кое е учтиво и кое не и т.н. За децата подложени на диглосия това е просто още една разлика в начина, по който хората говорят.
Преди петдесет години педагозите в Северна Америка казвали на родителите имигранти, че е по-добре за образованието на децата им вкъщи да говорят само на английски. Някои изследователи смятали, че ранното излагане на два езика поставя децата в трудно и неблагобриятно положение. Новите изследвания в тази област ни показват, че по-скоро билингвизмът предлага определени предимства - не само познанието на два езика, но и по-гъвкаво мислене, например. Недостатъците, които по-ранните проучвания предполагат, са главно икономически, свързани с трудностите и изпитанията на имигрантския живот.
Наистина, понякога билингвизмът забавя езиковото развитие на децата в сравнение с едноезичните им връстници. Това е обаче напълно нормално, като се има предвид, че трябва да добият навици не в един, а в два езика.
Също както възрастните, и децата билингви често използват думи от единия език говорейки на другия. Това се нарича превключване на езиковия код (code-switching). И все пак не означава, че не осъзнават на кой език говорят. В случай че говорят със свои едноезикови връстници, децата билингви внимават да използват само езика, който разбира събеседникът им.
Основото, което трябва да запомним, е че родителите не „учат” децата си да говорят, в същия смисъл в който те не ги учат да ходят или да се усмихват. Най-важните неща в развитието на езика са излагането и нуждата. Ако децата са подложени на употребата на един език в разнообразни ситуации с много и различни хора, още откакто са се родили, и ако чувстват нуждата да го използват, за да общуват със света около тях, то тогава те ще го научат. Ако са подложени на два езика в различни ситуации и с различни хора още от рождението си, ако се нуждаят и от двата езика, за да комуникират с хората около тях, те ще научат и двата.
Много експерти препоръчват модела „един родител - един език”. Това означава, че майката ще говори само на своя език, както и бащата само на неговия, когато общува с децата. Това е добра основа за един двуезичен дом, но не е единствения начин. Този модел не е перфектен или универсален.
Единият от проблемите е балансът. Децата трябва да срещат и двата езика често и в различни ситуации. Ако те никога не чуят „по-маловажния” език от друг, освен от родителя им, влиянието му ще да е недостатъчно и няма да развият този език добре. Особено когато и двамата родители разбират „по-важния” език, децата чувстват, че другия, „маловажния”, не им трябва.
В подобни случаи е изключително важно да намерим други източници и други начини да се създаде нуждата от втория език. Едноезичните баба и дядо биха били от неимоверна помощ. Други варианти са да наемете детегледачка или да оставяте детето за гледане при някоя леля, братовчеди носители на другия език. Също, можете да четете приказки, да гледате филмчета, да слушате песни на този език, да играете игри; целта е детето да усеща нужда да използва въпросния език, да осъществява диалог на него. Съвсем не е решение просто да го оставяме да гледа телевизия.
Друг проблем е езиковите ситуации да си остават непринудени. Ако детето чувства, че го карат да прави нещо странно или неестествено, ще се съпротивлява. Също така система от типа „Понеделник, сряда и събота говорим на езика на мама, останалите дни на татко” би била трудна за въвеждане и вероятно ще създаде негативно отношение.
Заедно с всичко казано дотук, съществува и проблемът за изолацията. Ако единият родител не говори езика на другия, всеки път когато детето каже нещо на този език, то знае, че изолира майка си (или баща си) от разговора. Това би го накарало да избягва да говори съответния език когато общува с двамата си родители. В такъв случай, макар и да не могат да го говорят, двамата родители трябва поне да разбират езика на другия; така детето няма да се притеснява да използва който и да е от езиците и никой няма да остава изолиран.
Появата на второ дете може да разруши езиковия баланс и е обичайно второто дете да е по-слаб билингва от първото. Обикновено по-голямото дете говори с по-малкото на „по-важния” език, увеличавайки неговото влияние и намалявайки нуждата от другия, „маловажния” език. Добре е да решите какво ще правите в тази ситуация още преди да се роди второто дете. Намерете стратегия, която да пасва на вашия конкретен случай; вероято би си струвало да спечелите за каузата на „маловажния” език по-голямото дете (деца).
Спокойно. Смесването на езиците е нормално за всеки, който говори два езика. Това не означава, че ще забравят единия или че няма да могат да правят разлика между двата. От друга страна, ако ги насилвате да използват само езика от училище, може да предизвикате обратен ефект и лоши резултати. Вместо това създавайте естествени езикови ситуации, изискващи втория език, например, обадете се пак на онези мили дядо и баба!
Не забравяйте, че един основните фактори за използването на даден език от детето е на кой от двата езика то е подложено в по-голямата част от времето. Когато е било по-малко и повече време вкъщи може би е слушало повече вашия език, а сега прекарва часове в училище и му се налага да използва другия. По този начин детето научава и немалко нови думи - „тетрадка”, „директор”, „природознание”. След като е научило дадена дума на езика на училището, използвайте удобен случай да му я кажете и да я възпроизведе вкъщи на вашия език. Помнете, че дори да станат далеч по-добри в използването на единия език, те все пак си остават добри събеседници и на другия
Baker, Colin. 1995. A Parents’ and Teachers’ Guide to Bilingualism. Multilingual Matters.
Grosjean, François. 1982. Life with Two Languages. Harvard University Press.
Harding-Esch, Edith, and Philip Riley. 2003. The Bilingual Family: A Handbook for Parents. 2nd edn. Cambridge University Press.
